Одобрени са допълнителни национални средства за енергийни инвестиции от НПВУ

Със свое решение правителството одобри допълнително национално публично съфинансиране по инвестиции в сектор „Енергетика“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на страната ни.

Финансовият ресурс е за покриване на разходи за данък върху добавената стойност, който не подлежи на възстановяване чрез данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност. Предвид спецификата на дейностите и крайните получатели е идентифицирана необходимост от допълнителен ресурс по следните инвестиции в сектор „Енергетика“ от НПВУ:

• C4.12 „Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата“ - средства в размер на 17 999 342 лева;

• C4.16 „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“ - средства в размер на 691 806 лева;

• C4.17 „Пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници“ - средства в размер на 1 056 148,00 лева.

• C4.18 „Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници“ (RESTORE) - средства в размер на 543 444 лева.

Необходимият допълнителен ресурс над определения в бюджета на инвестициите е в общ размер до 20 290 740,00 лв. и е осигурен в рамките на бюджета на сметката за средствата от ЕС на Националния фонд. Общо предвидените средства са в рамките на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

Това решение на правителството не води до въздействие върху държавния бюджет, не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания.

Осигуряването на тези средства ще допринесе за постигането на целите, инвестициите и изпълнението на ангажиментите на страната ни по Плана за възстановяване и устойчивост.

Одобрен е докладът с резултатите от заседанието на Съвета ЕКОФИН, формат „Бюджет“

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси във формат „Бюджет“ (ЕКОФИН/Бюджет), което се проведе на 15 ноември 2024 г. в Брюксел, Белгия. България бе представена от посланик Румен Александров, постоянен представител на страната към ЕС.

По време на срещата държавите членки дадоха мандат на Унгарското председателство на Съвета за преговори с Европейския парламент (ЕП) по проекта за бюджет на Европейския съюз за 2025 година във връзка със заседанието на Помирителния комитет, което се проведе по-късно същия ден. След продължителни дебати, в ранните часове на 16 ноември Съветът и ЕП успяха да постигнат съгласие по общия бюджет на ЕС за следващата година. Споразумението е в съответствие с основните приоритети на България, осигурявайки достатъчно ниво на средства за Кохезионната и Общата селскостопанска политики.

Съветът и ЕП имаха 14 дни да одобрят формално постигнатото споразумение, като Съветът го одобри на 25 ноември, а ЕП - по време на пленарното си заседание на 27 ноември.

Правителството одобри Програма за сътрудничество между България и Португалия

Министерският съвет одобри днес Програмата за сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Португалската република в областта на езика, образованието, висшето образование, науката, културата, спорта, младежта и общественото осведомяване.

Новата програмна рамка включва възможности за реализиране на конкретни инициативи с цел популяризиране на българския и португалския език и култура; обмен на стипендии, информация и документация; по-тясно взаимодействие в областта на висшето образование в приоритетни научни области. Програмата ще задълбочи обмена в областта на младежта и спорта на двете страни, както и ще насърчи използването на платформата e-twinning между училищата от България и Португалия, с оглед разработване на програми и проекти за партньорство, предназначени за преподаватели и ученици.

В програмата са взети предвид положителното развитие на диалога между България и Португалия и взаимният интерес на техните институции да продължават да задълбочават и насърчават двустранните отношения в сферата на езика, образованието, науката, културата спорта, младежта и общественото осведомяване.

България ще сключи споразумение в областта на сигурността с Украйна

Министерският съвет прие Решение, с което одобри подписването на актуализиран проект на Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна, одобрен като основа за водене на преговори с решение № 682 на Министерския съвет на 4 октомври 2024 г.

В изпълнение на Решение № 682, текстът бе договорен между българската и украинската страна по време на експертни консултации, като бяха предложени минимални актуализации, без да бъдат налагани значителни изменения в начално одобрения от Министерски съвет текст.

Споразумението представлява политически ангажимент за продължаващата подкрепа за Украйна. Страната ни също така ще се присъедини към одобрения по време на проведената през юли тази година Среща на върха на НАТО във Вашингтон „Компакт за Украйна“.

Република България оказва политическа и практическа подкрепа на Украйна, която с противопоставянето си на руската агресия допринася пряко и за защитата на свободата, сигурността и суверенитета на всички европейски страни членки. България участва активно в международните усилия за подпомагане на Украйна.

В унисон с тази последователна политика и с цел присъединяване към „Компакта за Украйна“, България ще подпише споразумение в областта на сигурността с Украйна, съгласно което страните ще работят по конкретни двустранни договорености в краткосрочен и дългосрочен план.

Приет е План за 2024 г. за изпълнение на политиките от Националната стратегия по миграция

Правителството прие проект на Решение на Министерския съвет за приемане на План за 2024 г. за изпълнение на политиките от Националната стратегия по миграция на Република България 2021-2025 г.

Националният съвет по миграция, граници, убежище и интеграция (НСМГУИ) е създаден с ПМС № 226 от 10.09.2019 г., като постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет по смисъла на чл. 21 от Закона за администрацията. Съветът осъществява координация на изпълнението на държавните политики в областите миграция, граници, убежище и интеграция.

Към НСМГУИ функционира постоянно действаща стратегическа работна група „Миграционни политики“, която отговаря за изпълнението на стратегическите приоритети в областта на миграционното управление.

Планът за 2024 г. за изпълнение на политиките от Националната стратегия по миграция на Република България 2021-2025 г. е изготвен от постоянно действаща стратегическа работна група „Миграционни политики“ към НСМГУИ.

Документът е разделен по национални политики, които са съобразени и следват заложените цели в Националната стратегия по миграция на Република България 2021- 2025 г. Включва 84 мерки, които продължават и надграждат изпълнените през 2023 г. ангажименти за ефективно осъществяване на заложените стратегически цели.

Към Плана са представени извършените през 2023 г. дейности, акцент е поставен върху усъвършенстването на законодателството в областта на законната миграция и изпълнението на дейностите по интеграция, ефективно противодействие на незаконната миграция, укрепване на границите и управление на миграцията.

Приет е Доклад относно Плана за изпълнение на Стратегията за превенция на престъпността

през 2023 г.

В качеството си на председател на създадения през 2012 г. Национален съвет по превенция на престъпността /НСПП/, министър Атанас Илков внесе в МС за разглеждане и приемане два документа - Доклад за изпълнение на планирани дейности, заложени в Плана за изпълнение на Стратегията за превенция на престъпността /2021-2030 г./ през 2023 г. и План за действия към стратегията за тази година.

Национален съвет по превенция на престъпността е сформиран като колективен орган с цел организиране и контролиране изпълнението на действащата Национална стратегия по превенция на престъпността - част от системата на стратегическото управление на държавните политики и основен елемент от планирането на държавните дейности в сектора за сигурност и обществен ред. В този смисъл дейността на НСПП се осъществява на базата на разработени годишни планове за действие към Стратегията за превенция на престъпността, съответно изготвяне на годишни доклади, отчитащи изпълнението им, както и предлагане на проекти на нормативни актове и др.

Двата документа са приети през март т.г. в рамките на инициирана писмена съгласувателна процедура за вземане на неприсъствени решения от членовете на НСПП.

Докладът и проектът за решение на правителството са съгласувани на основание чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 5, ал. 8 от Постановление № 77 на Министерския съвет от 2023 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет, като направените бележки и предложения по време на съгласувателната процедура са взети предвид и са отразени в проекта.

Кабинетът прие Решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ на Ливанската република

Министерският съвет на Република България прие Решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ на Ливанската република.

Във връзка с поискана от правителството на Ливан хуманитарна помощ по линия на Механизма за гражданска защита на Европейския Съюза на страната се предоставя под формата на движимо имущество безвъзмездна хуманитарна помощ от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи на обща стойност 93 524 лева.

Помощта се предоставя за нуждите на населението на Ливанската република, свързани с военните действия в региона.

Транспортирането на хуманитарната помощ ще се осъществи със съдействието на транспортен брокер на Европейската комисия.

Одобрен е Отчетът за 2023 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие

Правителството одобри Отчет за 2023 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.).

Документът съдържа информация за изпълнените мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на по-благоприятна среда за отглеждане и възпитание на деца и оказване на подкрепа за тях и семействата им. Отчетено е и изпълнението на мерки за намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, осигуряване на заетост и намаляване на бедността, адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението.

Данните показват, че през 2023 г. са изплатени месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование за 449 978 деца средно на месец. Над 99 000 души са получили обезщетения за майчинство на обща стойност над 597 млн. лв. Еднократна помощ за ученици в първи, втори, трети, четвърти и осми клас е изплатена за над 200 000 деца.

Според статистиката за последните десет години (2014 – 2023 г.) общият доход средно на лице от домакинство се e увеличил 2,3 пъти. През 2023 г. реалните доходи на домакинствата са нараснали с 10% на годишна база.

По данни от текущата демографска статистика към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. През м.г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 са живородени. Броят на живородените деца се е увеличил с 601 деца в сравнение с предходната година.

Одобрена е позицията на България за Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика

Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което ще се проведе на 2 декември 2024 г. в Брюксел.

В рамките на дневния ред е включена Директивата за стажовете с оглед постигане на общ подход.

По време на заседанието министрите ще проведат два ориентационни дебата. Първият ще бъде посветен на Европейския семестър за 2025 г. и приоритетите в областта на заетостта и социалната политика. Втората дискусия ще се фокусира върху възможните всеобхватни решения за демографските предизвикателства с цел подкрепа за родителите и мобилизиране на неизползвания потенциал на младите и по-възрастните поколения.

По време на форума се предвижда приемане и одобряване на актове по теми в сферата на заетостта и социалната политика.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МТС за 2024 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Средствата, в размер на 48 143 000 лева, са за субсидии за превоз на пътници с железопътен транспорт на територията на България.

Съгласно действащия договор за извършване на обществени услуги с железопътен транспорт, „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД получава средства от държавния бюджет за компенсиране на непокритите разходи, направени за извършване на превозни услуги и компенсации за извършване на безплатни и с намалени цени пътувания за някои категории граждани.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет даде съгласие за обявяване на имоти - публична държавна собственост за имоти - частна държавна собственост. Те са предоставени за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и се намират на пристанищен терминал Бургас - изток 1. Сградите са предложени за бракуване, тъй като не се използват по предназначение и не отговарят на плановете за развитие на конкретната територия.

Кабинетът прие също Решение за безвъзмездно предоставяне на имоти-публична държавна собственост за управление на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и за обявяването им за имоти-частна държавна собственост. Предмет на акта на Министерския съвет са имоти, намиращи се в общините Червен бряг и Свищов. Имотите са разположени в горска територия и след като е отпаднала нуждата от тях за отбраната на страната се предоставят безвъзмездно за управление на МЗХ. Със същия акт на Министерския съвет те се обявяват за имоти-частна държавна собственост.

Одобрени са промени в списъка на републиканските пътища на територията на община Бургас

Министерският съвет обяви за публична общинска собственост участък от републикански път 1-9 „о.п. Слънчев бряг - Бургас - Маринка“ на територията на община Бургас. Той е с дължина от 3,9 км и води към урбанизираната територия и ул. „Транспортна“. Промяната се извършва по предложение на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като с изграждането и пускането в експлоатация на новия обходен път се променят функциите и характера на старото трасе на републиканския път и същото вече не отговаря на изискванията. Новоизградената отсечка от обхода на Бургас е основно трасе за преминаване на леки и тежки автомобили по направлението Варна - Бургас - Малко Търново и връзка с републикански път 1-6. Това налага изменение на трасето на път 1-9 в участъка от км 230+700 до км 234+600, като същото следва да премине по новоизградения обходен път.

Променят се наименованията и дължините на двете пътни трасета. Така след промяната републикански път 1-9 „Граница Румъния - Дуранкулак - Шабла - о.п. Каварна - Балчик - Оброчище - Кранево - Златни пясъци - Св. Св. Константин и Елена - Варна - Старо Оряхово - Обзор - о.п. Слънчев бряг - о.п. Бургас - Маринка - Звездец - о.п. Малко Търново

- граница Турция“ се увеличава с 2969,57 м. Дължината на републикански път 1-6 „Граница Македония - Гърляно - о.п. Кюстендил - Радомир - Перник - ок.п.София - Долни Богров - Пирдоп - Розино - Карлово - о.п. Калофер - о.п. Казанлък - о.п. Сливен - Лозенец - Карнобат

- о.п. Бургас“ се намалява с 2682 м.

С предложените промени на собствеността на пътния участък и на списъка на републиканските пътища се постига свързаност на пътните артерии на територията на община Бургас и коректност на данните за републиканската пътна мрежа.

Одобрена е позицията на България по дело на Съда на Европейския съюз

Правителството взе решение да одобри позицията на Република България по дело № С-294/24 на Съда на Европейския съюз. То е образувано по преюдициално запитване на Районен съд Бургас, със страни „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас, и Иванка Савова. С правителственото решение се изразява съгласие да бъдат осъществени всички процесуални действия по осигуряване защитата на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз.

Решението по отправеното преюдициално запитване е от съществено значение за развитието и приключването на висящи съдебни производства, както и за бъдещи такива, с предмет правен спор относно началния момент на изискуемостта на вземанията за предоставяни ВиК услуги. Решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Образуваното преюдициално дело пред Съда на ЕС е свързано с тълкуването в съответствие с вторичното право на Европейския съюз на основополагаща договорна клауза, част от Общите условия на „ВиК“ ЕАД, която е от базисно значение за изискуемостта, а с това и за събираемостта на вземанията на дружеството, предвид това, че същата е относима към релевантното обстоятелство кой е началният момент, от който започва да тече давността на вземанията за предоставяните от операторите на ВиК услуги.

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер по бюджета на МРРБ за изпълнение на Инвестиционната програма за общински проекти

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2024 г. в размер до 100 000 000 лв., за сметка на капиталовите разходи по централния бюджет за 2024 г. С приемането на акта средствата за капиталови разходи за реализиране на общински проекти ще се предоставят своевременно при наличие на готовност за тяхната незабавна реализация и при спазване на изискванията на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Изпълнението на планираната инвестиционна програма за общините ще допринесе за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и подобряване на благоустройствената среда в населените места.

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между енергийните министерства на България и Албания

Съвместно изграждане на енергийни връзки между двете страни, успоредно с повишаване на транспортната и цифровата свързаност, като част от европейския коридор VIII - това са част от перспективите за сътрудничество между България и Албания, предвидени в проекта на Меморандум, одобрен от правителството на днешното му заседание. Документът предвижда задълбочаване на взаимните контакти между българското Министерство на енергетиката и Министерството на инфраструктурата и енергетиката на Република Албания.

Сътрудничеството, предвидено в документа, включва също и проучване на възможностите за съвместни инициативи, обмен на добри практики и експертен опит в областта на зеления преход и зелените технологии за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г. Двете държави ще насърчават участието на свои компании в търгове в областта на енергията от възобновяеми източници и изграждане на съоръжения за съхранение на енергия, предвижда проектът. Взаимодействието в областта на възобновяемия и нисковъглеродния водород, както и обменът на експерти, организирането на конференции, семинари и т.н. също са сред целите му.

Между България и Албания съществуват традиционно добри отношения в енергетиката както на двустранна основа, така и в рамките на различни инициативи - Инициативата за енергийна свързаност на страните от Централна и Югоизточна Европа, Енергийната общност, Берлинския процес и други.

Меморандумът за разбирателство ще съдейства за изпълнение на основните приоритети на страните в енергийната област - изграждането на интегриран регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа като част от вътрешния енергиен пазар на ЕС. Документът ще създаде рамка за задълбочаване на двустранните отношения в енергетиката на основата на равенство и взаимна изгода.

Правителството одобри проект на меморандум между България и Италия за сътрудничество в енергетиката

Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на енергетиката на Република България и Министерството на околната среда и енергийната сигурност на Италианската република за сътрудничество в областта на енергетиката.

Двете страни си сътрудничат активно в сектора и са част от Групата за енергийната свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC). Съвместната им работа е съсредоточена върху ускорената интеграция на пазарите на природен газ и на електроенергия в Европа. България и Италия са сред участниците в стратегическия инфраструктурен проект Южен газов коридор, допринасящ за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за европейските страни.

Целта на меморандума е да се определи рамка за стимулиране на партньорството в енергийния сектор въз основа на взаимната изгода и общите интереси на двете държави. Те ще обменят информация и опит за ефективно използване на нисковъглеродните източници, БЕИ, трансфера на знания и ноу-хау, енергийната ефективност, иновациите и др.

Ще бъде създадена и съвместна работна група, която да насърчи конкретните форми на сътрудничество, включително между енергийните компании и институциите, в използването и трансфера на знания, новите технологии за съхранение на енергията, приложението на водорода, въвеждането на интелигентни мрежи и други.

„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД ще проучва индустриални минерали в площ „Маломир-2“

„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД ще проучва неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в площ „Маломир-2“, разположена в землищата на селата Маломир и Тенево, област Ямбол. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за една година. За този срок „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД ще вложи минимум 47 хил. лв. в проучвателните дейности.

Одобрени са промени по бюджета на Министерството на електронното управление

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на електронното управление за 2024 г. Средствата са необходими за финансово обезпечаване на изплатените обезщетения на служителите в системата на Министерството на електронното управление, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджети и програми по бюджета на МИИ за 2024 г.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на МИИ за 2024 г.

С настоящия проект на акт се предлага вътрешнокомпенсирана промяна, засягаща увеличение на утвърдените разходи по Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност, в т.ч. бюджетна програма „Закрила на обектите на индустриална собственост", бюджетна програма „Инфраструктура по качеството в подкрепа развитието на икономиката", бюджетна програма „Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост", както и бюджетна програма „Администрация". Промените по различните програми са за сметка на намаление на утвърдените разходи по Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество, бюджетна програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз".

Целта на промяната е преразпределяне на утвърдения на министерството бюджет за 2024 г. и привеждането му в съответствие с неговите приоритети.

Предлаганото изменение не променя общия размер на утвърдените разходи по бюджета на Министерство на икономиката и индустрията за 2024 г., в т.ч. и на разходите по показател „Персонал".

Правителството одобри позицията на България за редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство), което ще се проведе на 28 и 29 ноември 2024 г. в Брюксел. Ръководители на българската делегация ще бъдат заместник-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов в частта „Космическо пространство“ и заместник-постоянният представител на Република България към Европейския съюз г-жа Петя Василева в частите „Вътрешен пазар и индустрия" и „Научни изследвания".

В частта „Вътрешен пазар и индустрия" се предвижда одобряването на проект на заключения относно бъдещето на европейската конкурентоспособност и провеждане на дискусия на тема „По-доброто регулиране в Европа".

В частта „Научни изследвания" се предвижда одобряването на три проекта на заключения: относно засилването на конкурентоспособността на ЕС, укрепването на европейското научноизследователско пространство и преодоляването на неговата разпокъсаност - относно потенциална общоевропейска инициатива за научни изследвания и иновации за постигане на напредък в устойчивото управление на природните ресурси, сигурността на продоволствените системи и разгръщането на биоикономиката, като се използва потенциалът на Централна и Източна Европа, както и относно съобщението на Комисията за авангардните материали.

В рамките на заседанието ще се проведе дебат за приноса на научните изследвания и иновациите за конкурентоспособността на Европейския съюз: последващи действия във връзка с препоръките в доклада на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентоспособност".

В частта „Космическо пространство" министрите ще одобрят два проекта на заключения: относно укрепването на европейските компетентности в космическия сектор и относно междинната оценка на космическата програма на Европейския съюз. Ще се проведе и дебат за бъдещето на космическата политика на Съюза.

Министерският съвет прие Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г.

Данните от доклада показват, че през 2023 г. е налице минимално увеличение на раждаемостта, като броят на живородените деца (57 478) е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на общата раждаемост (8.9%о) също е по-висок в сравнение с 2022 и 2021 г. (8.8%о и 8.5%о), като надвишава и средните стойности за ЕС (8.2%о).

Средната продължителност на живота отново започва да се покачва и след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 достига 73.5 години, но все още е по-ниска от тази в Европейския съюз (81.5 години).

Въпреки че през 2023 г. се наблюдава сериозно намаление на коефициента на общата смъртност спрямо предходните години (15.7 на 1 000 души, при 18.4%о за 2022 г. и 21.7%о за 2021 г.), България продължава да е с най-висока смъртност в ЕС. Основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19.

Основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%), болестите на дихателната система (4.9%). През 2023 г. коронавирусът вече заема девета позиция като причина за смърт (1.0%).

Нивото на детската смъртност (4.9%о) запазва нивото си от 2022 г. (4.8%о) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3.2%о). Продължава тенденцията за намаление на показателите перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност за 2023 г. също намалява.

През 2023 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години, като продължава да е значително по-ниска от 2019 г. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи.

В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза - от 39,1 на 100 000 през 2006 г. до 13,5 на 100 000 през 2023 г.

Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението (10.0%), болестите на храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.8%), които обуславят общо 57,9% от хоспитализациите.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавният здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други държави. Въпреки извършения голям обем дейности и постигнатите положителни резултати, все още не може да се даде висока оценка на здравето на нацията. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. в размер на 5 958 000 лв. за заплащане на здравноосигурителни вноски на лицата с предоставена временна закрила и на лицата по чл.39, ал.6, т.2 и чл.40а, ал.3а от Закона за здравното осигуряване за 2024 г.

Здравноосигурителните вноски на лицата (украински граждани с предоставена временна закрила), които попадат в обсега на категориите посочени в Закона за здравното осигуряване, са за сметка на държавния бюджет и се осигуряват чрез трансфер от държавния бюджет по бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Одобрено е създаването на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация Топлика - Минерални бани“ ЕАД

Министерският съвет прие Решение за одобряване създаването на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация Топлика - Минерални бани“ ЕАД, с. Минерални бани, област Хасково, съгласно законоустановения ред в Закона за лечебните заведения.

Основната цел на новото лечебно заведение е осъществяването на продължително лечение и рехабилитация и предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги, подобряване качеството на живот на нуждаещите се пациенти и намаляване на постоперативните страдания. Към лечебното заведение ще бъде изграден и медицински център, който ще подпомага комплексната медицинска грижа за нуждаещите се пациенти в района. Болницата ще разполага с общо 240 легла, структури без легла и клинико-диагностични отделения и отделение по палиативни грижи.

Съгласно комплексна оценка, извършена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ по законоустановения ред, включително въз основа оценка на потребностите на населението от медицинска помощ за област Хасково в утвърдената Национална здравна карта, е установена потребност от медицинска помощ поради недостиг на болнични легла за дългосрочни грижи (за продължително лечение и за палиативни грижи) и „Физикална и рехабилитационна медицина“.

В рамките на процедурата по Закона за лечебните заведения е изразено становище от Националната здравноосигурителна каса, съгласно което се счита за възможно финансиране в рамките на утвърдените финансови параметри по бюджета на НЗОК.

Одобрена е позицията за българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 3 декември 2024 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

Съгласно разпространения дневен ред, в част „Законодателни дейности“, делегациите ще се запознаят с доклада за напредъка по т. нар. „Фармацевтичен пакет“.

В част „Незаконодателни дейности“ са включени за одобрение от министрите на здравеопазването следните документи, които България ще одобри без възражения: Препоръка на Съвета за среда без дим и аерозоли; Заключения на Съвета за подобряване на сърдечно-съдовото здраве в ЕС; Заключения на Съвета за улесняване на донорството на органи и трансплантацията.

В дневния ред е предвиден и обмен на мнения относно Европейския здравен съюз, в светлината на доклада „Драги“. Според България е необходимо зачитане на водещата роля на държавите в разработването на здравните политики и мерки на ниво ЕС.

В част „Други въпроси“ са включени няколко теми по искане на отделни държави членки. Акцент ще бъде поставен и върху преговорите по Международния пандемичен инструмент (МПИ) за превенция, готовност и реакция, както и допълнителни изменения на МЗП (2005 г.), както и резултатите от конференциите на Унгарското председателство и работната програма на следващото председателство на Полша. По отношение на МПИ България може да постави фокус върху недопускането на фрагментиране на преговорите и постигане на смислен и изпълним текст.

Предвидена е дискусия на тема „Краткосрочни и дългосрочни действия за сигурността на доставките на лекарствени продукти извън предложения Фармацевтичен пакет“. България ще открои важността мерките да бъдат съобразени с националния контекст и потребности.

366 даровити ученици получават стипендии да развиват талантите си

Общо 366 ученици с изявени дарби ще получат стипендии за насърчаване и развитие на творческите, научните и спортните им заложби. За тази цел правителството одобри общо 373 545 лева за подкрепа на ученици от 8. до 12. клас от държавни, общински и частни образователни институции.

Средствата са одобрени по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби, по която се изплащат едногодишни стипеднии в размер на 135 лева месечно.

По бюджетите на 40 общини се предоставят общо 262 710 лева за 255 стипендии - 244 за ученици от общински институции и 11 от частни училища.

По бюджета на Министерството на образованието и науката се одобряват 110 295 лева за осигуряване на стипендии за 111 ученици от държавни училища.

Одобрени са и средства в размер на 540 лева за един стипендиант в Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет в София.

Подкрепата се предоставя ученици, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби.

Одобрен е меморандум за сътрудничество между България и Швейцария в областта на образованието и науката

Правителството одобри Меморандум за сътрудничество между Министерството на образованието и науката на Република България и Държавния секретариат за образование, научни изследвания и иновации на Конфедерация Швейцария.

Документът е продължение на вече съществуващия Меморандум от 2018 г. и сега се преподписва за нов период от четири години - от 2025 до 2028 г. Одобрените средства по споразумението са в размер на 622 110 лева, като индикативният размер на отпусканата сума за всяка година възлиза на 155 527 лева. С тези средства ще бъдат финансирани годишно до 5 деветмесечни стипендии за млади учени и 2 тримесечни за изследователи от българската научна диаспора.

Общо 125 са индивидуалните проекта, които са подадени по програмата от създаването й до януари 2024 г. От тях 33 са преминали успешно международен подбор и са получили финансиране. 23 от тях са на млади учени, а останалите 10 - на изследователи от българската научна диаспора.

Съвместният документ между България и Конфедерация Швейцария подсилва успешното сътрудничество между двете страни в областта на образованието и науката. Младите учени получават подкрепа да извършват изследвания на най-високо ниво, да осъществяват международен трансфер на знания и да повишават квалификацията и кариерното си развитие.

Меморандумът предоставя рамка за насърчаване на научни изследвания на най- високо ниво и трансграничен обмен на знания чрез подкрепа и прилагане на Програмата за стипендии и академичен обмен за м